1. Героят в Йордан мигом се обади. Той се спусна бързо и я улови в сигурните си обятия. От лекия трус косата ѝ се полюшна магически и Дан усети копринения ѝ допир и омаен аромат на жасмин:– Хванах Ви! – каза той с кадифения си глас, взря се в очите ѝ и сякаш я смрази.Сърцето на Наталия се разтуптя. Страните ѝ се заляха с руменина, а умът ѝ тотално отлетя. Алените ѝ устни трепнаха непокорно, и тя остана безмълвна.Този смут и вълнение накараха Дан също да се усмихне вътрешно, външно обаче запази обичайния си сериозен вид:– Простете, че прекъсвам така вдъхновения Ви танц… – демонстративно се покашля той – но мисля, че сте сбъркали мястото! – с осезаема ирония каза Паришев и я изгледа някак от високо и подозрително.Дребничката брюнетка си пое дълбоко дъх и пристъпи крачка напред:– Напротив! – възрази му дръзко тя, вече дошла на себе си, и му подари бляскава усмивка. – На точното място съм!
Алманах "Нова българска литература": Романтика 2022
